Значението на президентския вот

cropped-prezidentstvo.jpg

Медийният глад по темата с президентските избори навлиза в нов етап, който можем да определим като крайно непродуктивен. Това е типично за държавите, в които 70% от медийния продукт се произвежда от обществено – политическия живот. Лошото при нас е, че когато такъв живот липсва, празнотата се запълва от безкрайно възпроизвеждан анализ, чиито невероятни теории помагат  на политическите субекти да се изразяват като публика, а не като основни действащи фигури.

****

Всъщност, президентските избори към днешна дата пораждат не чак толкова неизвестни.

Първата такава е, доколко ГЕРБ ще позволи на БСП да се възроди като опозиция и доколко послушни ще бъдат социалистите в тази си роля. С избирането на нов председател в лицето на Корнелия Нинова има и подходяща основа за подобно съживяване, която обаче едва ли ще бъде достатъчно устойчива във времето.

Втората неизвестност  е, доколко геополитическата обстановка ще повлияе върху разпределението на гласовете идващи от ДПС . Тук въпросителната е дали твърдият партиен електорат ще отиде изцяло в подкрепа на кандидата на БСП, или ще се разпредели по начин удовлетворяващ и кандидата на ГЕРБ, с което да се гарантират някои жизненоважни позиции за ДПС, даващи реален бизнес продукт за партията и до днес.

Друга неизвестна, от която ще зависи и бъдещата политическа конюнктура, е доколко патриотично – националистическите партии ще запълнят нишата на евроскептицизма, която ще им гарантира висок рейтинг и профил на незаобиколим фактор за в бъдеще. Най – подходящият момент за осъществяване на подобно позициониране са именно президентските избори. Появата на такъв субект с подобен политически статус, отваря пространство и за негов естествен противник, изразяващ крайно противоположни послания.

Такъв противник  е  Реформаторксият блок, който  като основен проевропейски играч, би могъл да  изгради сериозна основа за развитие по оста „ЗА“  и „Против“ Европейския съюз. Създаването на предпоставките за  такъв тип дълготрайно политическо позициониране са и основната причина, поради която реформатори и патриоти няма да се разберат за обща президентска кандидатура, сигнали за която бяха давани неведнъж. Не отхвърлянето на изненадващото предложение от страна на Сидеров, е и достатъчно ясен сигнал за това, че Патриотичния фронт и по – скоро групата около ВМРО, вече правят първите стъпки в тази насока.

Възможността за подобно прекрояване на линията, по която се разграничават настоящите партийни субекти (засега повечето се определят като проевропейски, някои явно, други с половин уста, когато никой не ги слуша) се подсилва и от все по-видимия завой към центъра от страна на ГЕРБ, които се превръщат в  типично народняшка партия. Борисов многократно даваше знаци, че може да се очаква подобен завой от него, а моментната ситуация е подходяща за по- ясни действия в тази посока. Една голяма, добре балансираща центристка партия и две по – малки, обиращи всички пасиви от „ПРО“ и „АНТИ“ позициите по отношение на Европейския съюз, е добре позната конструкция, която продуцира динамика, но и гарантирана водеща роля на центристкия играч, в случая ГЕРБ.

****

Колкото до самото очакване и липсата на каквито и да е потенциални кандидати за вота наесен ,то към този момент това работи изцяло в полза на ГЕРБ. Постоянното гадаене и очакване за това, кой ще бъде избраникът на Борисов, води до естественото медийно фаворизиране на кандидата от тази партия, който и да е той. Стар номер, който винаги възпроизвежда споменатия ефект.

Едва ли за тази част от обществото, която следи политическите процеси в страната е тайна, че изборите през есента няма да доведат до съществени изненади, а по-скоро ще възпроизведат новите публични образи на старите политически субекти, реализиращи политическите си амбиции на основата на нови идеи, променена реторика, и от различни позиции.

Споделяне чрезShare on FacebookShare on LinkedIn

Be the first to comment on "Значението на президентския вот"

Leave a comment

Your email address will not be published.